⚠️ Предупреждения
Чернодробно увреждане. Нивата на чернодробните ензими трябва да се проследяват редовно при пациенти с тежко чернодробно увреждане, особено по време на продължително лечение. Лечението трябва да бъде преустановено при повишени нива на чернодробните ензими.
Комбинирана терапия. При предписване на комбинирана терапия трябва да се спазва информацията за предписване на едновременно прилаганите лекарствени продукти.
Стомашно злокачествено заболяване. Симптоматичният отговор към пантопразол може да маскира симптомите на стомашно злокачествено заболяване и да забави неговата диагноза. При наличие на алармени симптоми (например значителна неволна загуба на тегло, повтарящо се повръщане, дисфагия, хематемеза, анемия, мелена) и при подозрение или наличие на стомашна язва, трябва да се изключи злокачествено заболяване.
Ако симптомите продължават въпреки адекватното лечение, трябва да се обмисли допълнително изследване.
Инхибитори на HIV протеазата. Едновременното приложение на пантопразол с инхибитори на HIV протеазата (като атазанавир), чиято абсорбция зависи от интрагастралното pH, не се препоръчва поради значително намаление на тяхната бионаличност (вж. точка „Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие“).
Ефект върху абсорбцията на витамин B₁₂.
Пантопразол може да намали абсорбцията на витамин B₁₂ (цианокобаламин) поради хипо- или ахлорхидрия. Това трябва да се има предвид при пациенти с намалено телесно тегло или с рискови фактори за намалена абсорбция на витамин B₁₂ (цианокобаламин), особено по време на продължително лечение или при наличие на съответни клинични симптоми.
Продължително лечение. Пациентите на продължително лечение, особено надхвърлящо 1 година, трябва да се наблюдават редовно от лекар.
Стомашно-чревни инфекции, причинени от бактерии.
Лечението може леко да повиши риска от стомашно-чревни инфекции, причинени от бактерии като Salmonella, Campylobacter или C. difficile.
Хипомагнезиемия. При пациенти, лекувани с ИПП като пантопразол в продължение на най-малко 3 месеца, а в повечето случаи в продължение на 1 година, са съобщавани редки случаи на тежка хипомагнезиемия. Сериозните клинични прояви на хипомагнезиемията, които могат да се развият неусетно, включват умора, тетания, делир, гърчове, замаяност и камерна аритмия. Хипомагнезиемията може да доведе до хипокалциемия и/или хипокалиемия (вж. точка „Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба“). При пациенти с хипомагнезиемия (и свързаните с нея хипокалциемия и/или хипокалиемия) в повечето случаи е наблюдавано подобрение след заместителна терапия с магнезий и преустановяване на ИПП.
При пациенти, при които се очаква да бъде необходима продължителна терапия, или при тези, които приемат ИПП едновременно с дигоксин или други лекарствени продукти, които могат да предизвикат хипомагнезиемия (например диуретици), нивата на магнезий трябва да бъдат определени преди започване на терапия с ИПП и периодично по време на лечението.
Костни фрактури. Продължителното лечение (надхвърлящо 1 година) с високи дози ИПП може умерено да повиши риска от фрактури на тазобедрена става, китка и гръбначен стълб, предимно при пациенти в старческа възраст или при наличие на други рискови фактори. Обсервационни проучвания предполагат, че ИПП могат да повишат общия риск от фрактури с 10–40%. Някои от тях могат да се дължат на други рискови фактори. Пациентите с риск от остеопороза трябва да получават лечение съгласно актуалните клинични указания и трябва да имат адекватен прием на витамин D и калций.
Тежки кожни нежелани реакции (SCARs).
Съобщавани са тежки кожни нежелани реакции при пантопразол, включително еритема мултиформе, синдром на Stevens-Johnson (SJS), токсична епидермална некролиза (TEN) и лекарствена реакция с еозинофилия и системни симптоми (DRESS синдром), които могат да бъдат животозастрашаващи или фатални. Честотата на тези реакции е неизвестна (вж. точка „Нежелани реакции“).
При предписване на пантопразол пациентите трябва да бъдат уведомени за признаците и симптомите и да бъдат внимателно проследявани за кожни реакции. Ако се появят симптоми, предполагащи тези тежки кожни реакции, пантопразол трябва незабавно да бъде преустановен и да се обмисли алтернативно лечение.
Подостър кожен лупус еритематозус. Употребата на ИПП е свързана с много редки случаи на подостър кожен лупус еритематозус. Ако се появят лезии, особено по изложените на слънце участъци на кожата, придружени от артралгия, пациентът трябва незабавно да потърси медицинска помощ и предписващият лекар трябва да прецени дали Nolpaza® да бъде преустановен. Появата на подостър кожен лупус еритематозус по време на предхождаща терапия с ИПП може да повиши риска от неговото развитие при други ИПП.
Ефект върху резултатите от лабораторни изследвания.
Повишените нива на хромогранин А (CgA) могат да повлияят на диагностичните изследвания за невроендокринни тумори. За да се избегне такова повлияване, лечението с Nolpaza® трябва временно да бъде преустановено най-малко 5 дни преди оценката на нивата на CgA (вж. точка „Фармакодинамика“). Ако нивата на CgA и гастрин не са се върнали в нормалния диапазон след първоначалното измерване, повторни измервания трябва да бъдат извършени 14 дни след преустановяване на терапията с ИПП.
Информация относно помощните вещества.
Nolpaza® съдържа сорбитол. Пациенти с редки наследствени заболявания на непоносимост към фруктоза не трябва да приемат този лекарствен продукт.