Дабигатран действа чрез конкурентно и обратимо инхибиране на активността както на свободния, така и на свързания с фибрина тромбин. Чрез инхибиране на тромбина се блокира превръщането на фибриногена във фибрин, който формира съсирека. Освен това се инхибира активността на фактор XIII, отговорен за стабилизирането на съсирека (фибринът не приема своята напречно свързана стабилизирана форма). В резултат на действието на лекарството се потиска индуцираната от тромбина тромбоцитна агрегация.
Дабигатран се абсорбира бързо от стомашно-чревния тракт, но бионаличността му е ниска и варира от 3–7%. Пиковата плазмена концентрация се достига 0,5–2 часа след перорално приложение. При следоперативни пациенти (особено през първия ден след операцията) са наблюдавани намалена абсорбция и удължено време до достигане на пикова концентрация (приблизително 6 часа). Едновременният прием с храна също забавя пиковата концентрация с около 2 часа. Приложението на лекарството без обвивката на капсулата от HPMC повишава бионаличността с приблизително 75%; поради това трябва да се спазва правилното приложение (капсулата трябва да се поглъща цяла).
Дабигатран се свързва с плазмените протеини в 34–35%.
Лекарството, под формата на дабигатран етексилат, е предлекарство, което претърпява превръщане във фармакологично активен дабигатран. Основната метаболитна реакция на дабигатран е естераза-медиирана хидролиза. Цитохром P450 не участва в метаболизма на лекарството.
Дабигатран се екскретира 85% непроменен с урината, докато останалата част от дозата се екскретира с жлъчката чрез фекалиите като глюкуронидни конюгати. Елиминационният полуживот след многократно дозиране е 12–14 часа.
⚠️ Предупреждения
Употребата на дабигатран може да причини голямо кървене (на което и да е място). Рискът от кървене е повишен при пациенти над 75-годишна възраст, при пациенти с вродени нарушения на коагулацията, при пациенти, получаващи едновременно антитромбоцитни средства, и др. В случай на тежко кървене лечението трябва да бъде преустановено. За предотвратяване на кървене се препоръчват инхибитори на протонната помпа (напр. пантопразол, омепразол).
Оценката на антикоагулантния ефект на дабигатран чрез Международното нормализирано съотношение (INR) не дава надеждни резултати; поради това се препоръчват алтернативни методи, като разредено тромбиново време, активирано парциално тромбопластиново време (aPTT) и екаринско време на съсирване.
Планираните хирургични процедури могат да изискват прекратяване на дабигатран поради риск от голямо кървене. Това не се отнася за кардиоверсия и катетърна аблация при предсърдно мъждене. Следва да се вземе предвид удълженият клирънс на лекарството при пациенти с бъбречно увреждане. Необходимият интервал между последната доза дабигатран и началото на процедурата е 24 часа, а за по-инвазивни процедури — 2–4 дни. Когато се налага спешна операция, трябва да се приложи специфичният антидот на дабигатран (идаруцизумаб). В такива случаи възобновяването на дабигатран е възможно след 24 часа, при условие че състоянието на пациента е стабилно.
PillsCard reference image