Дабигатран действа чрез конкурентно и обратимо инхибиране на активността както на свободния, така и на свързания с фибрин тромбин. Чрез инхибиране на тромбина се блокира превръщането на фибриногена във фибрин, от който се образува тромбът. Освен това се инхибира активността на фактор XIII, отговорен за стабилизирането на тромба (фибринът не приема своята напречно свързана, стабилизирана форма). В резултат на действието на лекарството се потиска индуцираната от тромбин агрегация на тромбоцитите.
Дабигатран се абсорбира бързо от стомашно-чревния тракт, но неговата бионаличност е ниска и варира между 3–7%. Максималната плазмена концентрация се достига 0,5–2 часа след перорално приложение. При пациенти в следоперативния период (особено в първия ден след операцията) се наблюдава намалена абсорбция и удължено време до достигане на максимална концентрация (приблизително 6 часа). Едновременният прием с храна също забавя времето до достигане на максимална концентрация с приблизително 2 часа. Приложението на лекарството без HPMC обвивката на капсулата увеличава бионаличността с приблизително 75%; поради това трябва да се спазва правилният начин на приложение (капсулата трябва да се поглъща цяла).
Дабигатран се свързва с плазмените протеини в 34–35%.
Лекарството под формата на дабигатран етексилат е предлекарство, което претърпява превръщане във фармакологично активен дабигатран. Основната метаболитна реакция на дабигатран е хидролиза, медиирана от естерази. Цитохром P450 не участва в метаболизма на това лекарство.
Дабигатран се екскретира 85% непроменен с урината, а останалата част от дозата се отделя като глюкуронидни конюгати с жлъчката чрез фекалиите. Елиминационният полуживот след многократно приложение е 12–14 часа.
⚠️ Предупреждения
Употребата на дабигатран може да предизвика масивно кървене (с всякаква локализация). Рискът от кървене е повишен при пациенти над 75-годишна възраст, при лица с вродени нарушения на коагулацията, при пациенти, едновременно получаващи антиагреганти, и др. В случаи на много тежко кървене лечението трябва да бъде преустановено. За профилактика на кървенето се препоръчват инхибитори на протонната помпа (напр. пантопразол, омепразол).
Оценката на антикоагулантния ефект на дабигатран чрез Международното нормализирано съотношение (INR) не дава надеждни резултати; поради това се препоръчват други методи, като разредено тромбиново време, активирано парциално тромбопластиново време (aPTT) и екаринов съсирващ тест.
Планираните оперативни интервенции може да налагат прекратяване на приема на дабигатран поради риска от масивно кървене. Това не се отнася за кардиоверсия и катетърна аблация при предсърдно мъждене. Трябва да се има предвид удължен клирънс на лекарството при пациенти с бъбречна недостатъчност. Необходимият интервал между последната доза на дабигатран и началото на операцията е 24 часа, а при по-инвазивни процедури — 2–4 дни. Когато е необходима спешна операция, се прилага специфичният антидот на дабигатран (идаруцизумаб). В такива ситуации възобновяването на дабигатран е възможно след 24 часа, при условие че състоянието на пациента е стабилно.